|
пỳкам се, -аш се, несв., непрех. 1. За нещо твърдо, чупливо или за кожа по тяло и под. — получавам пукнатини, пръсвам се на много парчета; напуквам се, разцепвам се, разбивам се. Водата се разливаше настрана, корубестият улук съхнеше и се пукаше. Йовков. Лятно време почвата се пукаше на голяма дълбочина. Ст. Загорчинов. Изпръхналите устни се пукаха до кърви. Елин Пелин. 2. Прен. Само 3 л. За пролет, зора — току-що започвам, появяват се първите ми признаци. Сутринта рано-рано той излезе на полето. Зората се пукаше. Вазов. А времето беше хубаво, току-що се пукаше пролет. Йовков. || За цвят, пъпка — разтварям се, разцъфтявам се. Пъпките на дърветата се пукаха бързо. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. Силно се ядосвам, измъчвам се, премирам от някакво неприятно чувство (яд, злоба, гняв, завист, мъка и под.). Лятос ще ти направя най-хубавото герданче. Като те гледат другите, да се пукат от завист. А. Каралийчев. Дружките ѝ в селото ще се пукат от мъка, затуй, че се е задомила за такъв мъж. Г. Караславов. Нека се пукат от яд завистниците. Вазов. □ Де го биеш (чукаш), де се пука (разг., погов.) — очакваш едно, излиза съвсем друго. Дърво и камък се пука (от студ) (разг.) — много е студено. Ти си луд!... Дърво и камък се пука от студ, а ние ще минаваме дефилето. Дим. Димов. Пукам се откъм гърба (разг.) — много силно се ядосвам. Надуваш ми се ти и подмяташ ме, ама други, по-хубави и пo-лични от тебе, ми се радват. На, пукай се сега откъм гърба де! Влайков. Пукам се от яд (разг.) — много силно се ядосвам. Снахите и синовете ѝ се пукаха от яд, когато той им гостуваше и когато старата му пъхаше в ръцете комат хляб, сирене, баница. Г. Караславов.
|